Трансфер на технологии

Световната организация за интелектуална собственост дефинира технологията като систематично знание за производството на продукт или осигуряването на услуга в индустрията, селското стопанство и търговията. Това знание намира изражение в инвенции, модели за използване, информационни бази и т.н. За да бъде определено дадено знание като технология то трябва да има систематичен характер, да удовлетворява потребности и да може да се трансферира.

От своя стара трансферът на технологии може да бъде дефиниран като процес на пренасяне на научно-техническа информация от областта на фундаменталната наука през приложната и развойната дейност до сферата на производството. Графическото изображение на трансфера на технологии е показано на фигурата:

Особеностите на двете сфери определят и някои особености на трансфера на системни знания между тях:

– съдържателната разлика прави невъзможен механичния пренос  на знанията от сферата на науката към сферата на производството

–  съществуват различни варианти за реализиране на трансфера на технологии, което дава възможност изборът да бъде във висока степен рационализиран и дори оптимизиран.

Функциите на трансфера на технологии могат да бъдат дефинирани по следния начин:
координираща, фокусираща вниманието върху необходимостта от координиране на усилията на тези, които разработват нови технологии и тези, които ги прилагат в практиката, т.е. между изследователите и производителите
възпитателна, налагаща разбирането, че един от най-важните компоненти на успешното пренасяне на технологии от изследователската лаборатория до бизнеса представлява средата с асоциираните в нея закони, правила, регулации и етични норми
интегрираща, подчертаваща необходимостта от свързване от една страна на бизнеса с изследователите и разработващите технологии и от друга страна с външни организации и потребители, които притежават способности да стартират процес за разработване на нови продукти и услуги.

В зависимост от посоката на пренасяне на системните знания трансферът на технологиите бива два вида – вертикален и хоризонтален.

В зависимост от комерсиалния си характер, формите за трансфер на технологии биват:

търговски: продажба на права върху патентовано изобретение; лицензиране; проект „под ключ“; съвместно предприятие; споразумение за „ноу-хау“ и т.н.

нетърговски: свободно разпространение на научно-техническа информация, публикуване на материали от конференции, симпозиуми и др., съвместни фундаментални изследвания, научни специализации, докторантури и т.н.