Дифузия на иновациите

Дифузията на иновации може да се дефинира като разпространяване на успешните иновации извън областта на тяхното първоначално внедряване или още като хоризонталния трансфер на технологии.

При търсене на причините за дифузията на иновациите може да се подходи по различен начин:

– най-широко разпространение е намерило сравнението на дифузията на иновациите с епидемията като начин за разпространение на дадена болест. Според това сравнение внедряването на иновацията става след контакт с някой, който вече е внедрил същата иновация. Прилагането на този подход при обяснението на дифузията на иновациите е свързано с изучаване на пътищата за предаване на иновациите и на факторите на външната и вътрешната среда, ускоряващи или забавящи това предаване. Схемата за дифузия на иновациите, разглеждана като епидемичен процес, има вероятностен характер с две основни вероятности. Първата е свързана с вероятността за среща на заразен и незаразен субект, т.е. някой, който вече е внедрил иновацията с някой, който все още не го е направил. Втората вероятност е по отношение на развитието на болестта след контакта, т.е. вероятност за внедряване на иновацията след срещата между двата субекта, описани по-горе

– според други разбирания дифузията на иновациите може да се дължи на съществуващата взаимозависимост между решенията на различните фирми за възприемане на иновацията

– други автори смятат, че дифузията на иновации се дължи на инерцията на миналия опит

– срещат се и мнения, според които дифузията на иновации се дължи на факта, че иновационните проекти се оценяват спрямо вече внедрени и чакащи за внедряване иновации.