В УНСС се обсъди необходимостта от актуализация на Стратегията за национална сигурност на Република България


На 13.05.2024 г. в УНСС се проведе тематичен семинар по Национална научна програма „Сигурност и отбрана“ (ННП СиО) на тема „Актуализация на стратегията за национална сигурност на Република България“ под патронажа на Съвета по сигурността към Министерски съвет.

Участници в дискусионния форум бяха ректорът на УНСС, проф. д-р Димитър Димитров, директорът на Центъра за подкрепа на ядрената сигурност доц. д-р Светослав Спасов, както и преподавател в катедра „Национална и регионална сигурност“ и модератор на събитието, заместник-деканът по качеството и международното сътрудничество на факултет „Икономика на инфраструктурата“ и ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“ доц. д-р Нончо Димитров, както и преподаватели от други катедри на университета. Също присъстваха заместник-министърът на вътрешните работи г-н Тони Тодоров, г-н Веселин Станчев, съветник към политическия кабинет на министър-председателя на Република България и секретар на Съвета по сигурността, представители на Върховната прокуратура, на института „Перспективни изследвания за отбраната“ към Военна академия „Г. С. Раковски“, на Българския енергиен и минен форум, както и гости от други институции и студенти-бакалаври от специалност „Икономика на отбраната и сигурността“.

Ректорът, проф. д-р Димитър Димитров, започна откриването на тематичния семинар като посочи, че Националната научна програма „Сигурност и отбрана“ включва десет академични организации, които работят в областта на отбраната и сигурността в продължение на три години. Този факт беше оценен като уникален за България, като се отбеляза, че това е първи път в историята на страната. Програмата стартира през 2021 година с решение на Министерския съвет.

Той подчерта важността на ролята на лидера и идеолога в процеса, както и на ангажираността със стратегията, не само от страна на работните групи.

Ректорът подчерта неотложната нужда от актуализация на стратегията за национална сигурност, като обясни, че околната среда бързо се променя, и се случват неща, които преди са изглеждали немислими. Той сравни лансираните през 90-те и 2000-ни години идеи, че въоръжените ни сили трябва да бъдат намалени, със съвременната реалност, според която подобни решения може да не са напълно правилни. Според ректора е изключително важно България да има адекватна програма и стратегии, свързани със сигурността на държавата.

Заместник-министърът на вътрешните работи, г-н Тони Тодоров, представи поздравителен адрес от името на министъра на вътрешните работи, г-н Калин Стоянов, изразявайки благодарност към ректора и екипа на УНСС за организирането на поредната инициатива в контекста на динамично променящата се среда за сигурност. В адреса се подчертава, че военните конфликти, появата на нетрадиционни рискове, глобалните и хибридни заплахи, кибератаките, бедствията и авариите са само част от предизвикателствата, които изискват иновативни решения и подходи в управлението на процесите в съвременната среда за сигурност.

Заместник-министърът подчерта необходимостта от засилване на партньорството между държавните институции и използването на потенциала на фундаменталните научни изследвания в областта на сигурността.

Съветникът към политическия кабинет на министър-председателя на Република България, г-н Веселин Станчев, информира участниците за работата на Съвета по сигурността към Министерския съвет и изрази надежда, че днешният форум ще спомогне за стартирането на стратегически преглед на системата за защита на националната сигурност. Д-р Александра Атанасова, държавен експерт в Съвета по сигурността, допълни, че този преглед ще определи необходимите промени, преразгледа приоритетите и целите на системата, като координатор на целия процес е Съветът по сигурността.

По темата „Върховната прокуратура в актуализацията на Стратегията за национална сигурност на Република България“ се изказа г-жа Ваня Илиева – прокурор от отдел 01 „Специализиран“ при Върховната прокуратура. Тя се фокусира върху ролята на Прокуратурата, като подчертава, че заедно с други контролни органи и съдебната система, тя наблюдава за спазването на законността.

Прокурор Ваня Илиева изрази мнението, че актуализацията на стратегията трябва да се извърши след оценка на нейното въздействие и след като се обобщят постигнатите резултати от изпълнението й. Тя подчерта, че стратегията трябва да бъде ръководен документ, който да предоставя насоки на другите органи за тяхната ежедневна дейност.

Д-р Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум, представи енергийната сигурност в националната архитектура за сигурност на страната. Той отбеляза непоследователността в енергийната политика, която създава несигурност, както и отливът на чужди инвестиции в областта на енергетиката, което допринася за нестабилност. Той също така спомена за наказателните процедури от страна на ЕС, свързани със създаването на несигурност.

Полк. доц. д-р Зарко Здравков, началник на научна секция „Доктрини, концепции и поуки от практиката“, в Институт „Перспективни изследвания за отбраната“ при Военната академия „Г. С. Раковски“, подробно представи Методологията за преглед, анализ и актуализация на стратегическите документи и на Стратегията за национална сигурност на Република България. Той разясни методиката, създадена с цел изработване на модел за изготвяне на стратегически документи, който включва курс за разработване на концепции за документи за защита на националната сигурност.


Участниците в дискусията отбелязаха, че първите документи, свързани със стратегия за национална сигурност, бяха изготвени през периода 1997-1998 година, след което последваха множество работни групи и се съставиха около 140 стратегии. С добавянето на стратегиите на Европейския съюз и НАТО, които се транспонират в българското законодателство, общият брой на документите достига 250.

Беше коментирано, че съществуват проблеми свързани с националната стратегия за сигурност, като например липсата на национална доктрина, която да установи рамките за всички стратегии, както и липсата на устойчивост и последователност в политиките. Непрекъснатите кадрови промени също бяха посочени като фактор, влияещ на ефективността на стратегиите.

Допълнителна информация за събитието може да намерите тук.

Снимки: УНСС, Вяра Йовева, Министерство на отбраната.

– – –

ННП СиО е в изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г. с цел повишаване на националния научен капацитет в областта на сигурността и отбраната. Тя е подкрепена от министерствата на отбраната и на външните работи. Дейностите по нея стартираха на 18.05.2022 г. и се изпълняват до 2025 г. Партньори по програмата са УниБИТ, УНСС, Военна академия, Академията на МВР, Висшето военноморско и Висшето военновъздушно училище, Националният военен университет, Центърът по отбрана и Центърът по изследване на националната сигурност и отбрана към БАН.