Концепция, система и инструменти за управление на знанията

Според Нейл Флеминг механичното събиране на данни не води автоматично до създаване на информация, така както събирането на информация не означава на всяка цена създаване на знание. Подобна зависимост съществува и при останалите от изброените понятия, а именно събирането на знания не води винаги до създаване на мъдрост, а натрупването на мъдрост не означава на всяка цена намиране на истината. В зависимост от степента на разбиране и независимост на горните понятия от цялостния контекст,  взаимната връзка между тях може да бъде описана по следния графически начин:

Според Й. Нонака под управление на знанията се разбира идентифициране и анализ на достъпните и необходими знания както и произтичащите от анализа процеси на планиране, организиране и контрол на действията за създаване на интелектуален капитал, гарантиращ достигане на организационните цели.

Главната цел пред управление на знанията е създаване на условия съществуващите знания да работят за успеха на фирмата или проекта и постигане на фирмените, респективно проектните цели.

Основните подходи, прилагани при управление на знанията са два:

  • „човек – съдържание – човек”
  • „човек – човек“

Управлението на знанията като процес протича през последователни отделно дефинирани стъпки, съвкупността от които представлява жизнения цикъл на управление на знанията. Структурата и съдържанието на жизнен цикъл на управление на знанието са показани на фигурата:

Системата за управление на знанията представлява непрекъснато, оперативно взаимодействие между субекти в рамките на система, която произвежда, поддържа и развива системна база от знания.

Приложението на системите за управление на знанията е широко разпространено в различни сфери, като примери:

  • колцентровете, където операторите са в състояние само с едно действие да намерят предварително създадени отговори на най-често задаваните въпроси
  • електронните и печатни медии, където журналистите получават достъп до цялата събрана от техните колеги информация по конкретен казус.

Бъдещето на системите за управление на знанията е свързано с тяхното внедряване в сфери, които за разлика от пазарните, се характеризират с по-ниска степен на възвращаемост на инвестициите. Тези сфери обхващат училищата, университетите и научно-изследователските организации и т.н.