Според Нейл Флеминг механичното събиране на данни не води автоматично до създаване на информация, така както събирането на информация не означава на всяка цена създаване на знание. Подобна зависимост съществува и при останалите от изброените понятия, а именно събирането на знания не води винаги до създаване на мъдрост, а натрупването на мъдрост не означава на всяка цена намиране на истината. В зависимост от степента на разбиране и независимост на горните понятия от цялостния контекст, взаимната връзка между тях може да бъде описана по следния графически начин:
Според Й. Нонака под управление на знанията се разбира идентифициране и анализ на достъпните и необходими знания както и произтичащите от анализа процеси на планиране, организиране и контрол на действията за създаване на интелектуален капитал, гарантиращ достигане на организационните цели.
Главната цел пред управление на знанията е създаване на условия съществуващите знания да работят за успеха на фирмата или проекта и постигане на фирмените, респективно проектните цели.
Основните подходи, прилагани при управление на знанията са два:
- „човек – съдържание – човек”
- „човек – човек“
Управлението на знанията като процес протича през последователни отделно дефинирани стъпки, съвкупността от които представлява жизнения цикъл на управление на знанията. Структурата и съдържанието на жизнен цикъл на управление на знанието са показани на фигурата:
Системата за управление на знанията представлява непрекъснато, оперативно взаимодействие между субекти в рамките на система, която произвежда, поддържа и развива системна база от знания.
Приложението на системите за управление на знанията е широко разпространено в различни сфери, като примери:
- колцентровете, където операторите са в състояние само с едно действие да намерят предварително създадени отговори на най-често задаваните въпроси
- електронните и печатни медии, където журналистите получават достъп до цялата събрана от техните колеги информация по конкретен казус.
Бъдещето на системите за управление на знанията е свързано с тяхното внедряване в сфери, които за разлика от пазарните, се характеризират с по-ниска степен на възвращаемост на инвестициите. Тези сфери обхващат училищата, университетите и научно-изследователските организации и т.н.
You must be logged in to post a comment.