Традиционни и специфични източници за финансиране на иновационни проекти

В зависимост от източника на финансовите средства, начина за тяхното придобиване и възстановяване, процедурата за отпускане и отчитане и други показатели съществуват различни източници за финансиране на иновационни проекти на фирмата. Всеки от тези източници притежава съответните предимства и недостатъци, което прави изборът на един или друг източник въпрос на анализ и решение за всеки отделен иновационен проект. Като примери за източници за финансиране на иновационни проекти могат да бъдат посочени:

  • собствени финансови средства
  • субсидии от бюджета
  • непряка бюджетна подкрепа
  • финансови схеми в рамките на специализирани фондове
  • финансиране по европейски програми
  • частно финансиране от страна на банките и бизнеса.

Всеки от източниците за финансиране на иновационни проекти е свързан с конкретни предимства и недостатъци:

  • като пример – финансиране със собствени финансови средства

предимства: собствените финансови средства се намират в дългосрочен и неограничен достъп за разлика от възможностите за външно финансиране, до достигането до които се изисква преодоляване на високи, а понякога и непосилни бариери; рискът при финансиране на иновационни проекти на фирмата със собствени средства е значително по-нисък отколкото при финансиране с помощта на външни източници

недостатъци: цената на собствения капитал е по-висока от цената на капитала, привличан от банки, фондове за рисков капитал, лизингови компании и др. , което води до оскъпяване на иновационния проект; финансирането на иновационни проекти само със собствени средства поставя ограничения пред мащаба на тези проекти, което като следствие води до стартиране на малки проекти или въобще до отказ на фирмите от стартиране на иновационни проекти.

Преките субсидии от бюджета включват институционално финансиране на Българската академия на науките и университетите, трансферите към министерствата с научни организации в състава си, програмно финансиране на фонда „Научни изследвания”, проектно финансиране от Националния иновационен фонд.

Непряката бюджетна подкрепа се изразява в заплащане на членския внос за участие в различни международни програми каквито са Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (FP7) и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации.

Националните финансиращи фондове предлагат (назад в годините, а също и днес) разнообразни инструменти в сравнително малко конкурентна среда:

  • за проекти, намиращи се в ранен изследователски етап или  висок технологичен риск е подходящо финансирането да става по линията на национален фонд „Научни изследвания”
  • за малки и средни предприятия добра възможност за финансиране на иновационни проекти предлага Националния иновационен фонд
  • ваучерна схема, представляваща инструмент на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което разработва и предоставя специфична финансова схема за подкрепа на трансфера на знания от науката към бизнеса

Финансирането на иновационни проекти е възможно по направление на рамковите програми на ЕС. Като пример за подобна програма е Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности. Акцентът на дейностите по програмата е поставен върху изследване потребностите на европейската индустрия и нейните амбиции да стане световен лидер в определени сектори.

Частното финансиране на иновационни проекти представлява една от възможностите за реализиране на новите идеи и подобряване на положението на фирмите на пазара и в съответните отрасли. Сред формите за частно финансиране на иновационни проекти са финансирането от страна на бизнеса и дяловото финансиране.

Като обобщение: запазва се отрицателната тенденция при разходите за наука и иновации като преобладаващ е делът на публичното финансиране и по специално на институционалното публично финансиране. От страна на бизнеса разходите в това направление са незначителни. Основните участници в европейските програми за наука и иновации са университетите и научно-изследователските организации, докато бизнесът продължава да подценява и да не използва по ефективен начин възможностите, предоставяни от тези програми.

Фондация „Приложни изследвания и комуникации“

Фонд „Научни изследвания“

CORDIS