Конференция на тема „Smart Defence – Pooling and Sharing“

Два месеца преди срещата на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на НАТО в Чикаго, на която трябва да бъдат дискутирани насоките за практическото прилагане на концепцията за интелигентна отбрана, София бе домакин на международна конференция на високо равнище на тема „Smart Defence – Pooling and Sharing: Eastern European View of Multinational and Innovative Approaches for Capabilities Development”/“Интелигентната отбрана – обединяване и споделяне: Източноевропейската визия за многонационални и иновативни подходи за развитие на способностите”. Патрон на проявата бе президентът на Р България г-н Росен Плевнелиев.

This conference is sponsored by
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Програмата на български             Програмата на английски

Авторитетният форум бе организиран от катедра „Национална и регионална сигурност” на УНСС в сътрудничество с Министерството на отбраната, Сдружението „Джордж Маршал“ – България, БАН, Института по металознание, съоръжение и технологии с Център по хидроаеродинамика „Акад. Ангел Балевски“ и финансиран от Отдел „Публична дипломация” на НАТО.

Основният фокус на конференцията бе регионалното сътрудничество в рамката на концепцията „Smart Defence: Pooling and Sharing “ на НАТО, а дискутираните теми многонационални проекти за региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа, споделянето на опит и поуки, инструменти и структури за сътрудничество, потребността от регионални политики на НАТО/ЕС в областта на сигурността и отбраната и изработването на регионална стратегия или стратегии за Централна, Източна Европа и Югоизточна Европа.

На официалното откриване присъстваха президентът на Р България г-н Росен Плевнелиев, министърът на отбраната г-н Аню Ангелов, ректорът на УНСС, проф. д.ик.н. Стати Статев, полковник д-р Холгер Бале – член на екипа на НАТО за отбранително планиране и интелигентна отбрана, зам.-министрите на отбраната г-жа Августина Цветкова и г-н Валентин Радев, ръководителят на катедра „Национална и регионална сигурност” доц. д-р Димитър Димитров, съветниците на министър-председателя на Р България д-р Светослав Спасов, председателстващ първата сесия и ген. Румен Миланов, членът на Европейския парламент г-н Андрей Ковачев.

“Време е държавните ръководители от Югоизточна Европа да постигнат съгласие по приоритетите си в областта на сигурността – кой в какви сфери да се специализира и по кои проекти да се работи съвместно. Готов съм да инициирам провеждането на подобна среща в България…Страната ни е водеща в проекта за създаването на Център за усъвършенстване на управлението на кризи и оказване на помощ при бедствия, както и по отношение на ролята на жените на ръководни длъжности в сферата на отбраната и сигурността. Тя има възможности за специализация и участие в многонационални проекти в областта на оптиката и електрониката, а също така и в корабостроенето и ремонта на самолети”, заяви в изказването си пред участниците във форума държавният глава.

Президентът благодари на организаторите на конференцията и лично на ректора на УНСС проф. д.ик.н. Стати Статев и ръководителя на катедра „Национална и регионална сигурност” доц. д-р Димитър Димитров, имащи решаващ принос за нейната реализация.

„Целта на интелигентната отбрана е „прибавяне на стойност” към националната отбрана и в този смисъл трябва да отговаря на високи политически критерии и да се сключва с максимална отговорност и чувство на дълг пред нацията. Поради това и обединяването на усилията на отделни държави-съюзници в НАТО за придобиване на определени способности е акт на тясно политическо сътрудничество и акт на доверие” , заяви министърът на отбраната Аню Ангелов. Наред с това той анализира съществуващите пречки пред реализирането на проектите, свързани с интелигентната отбрана, в т.ч. трудното вземане на решение по общото осигуряване на необходимите ресурси, стремеж да бъдат защитени национални икономически интереси от някои държави-членки, трудното постигане на необходимата степен на политическо доверие между съюзниците.

„Убеден съм, че разискванията по тези горещи теми, инициирани от нашите академични представители и колегите от практиката, ще имат изключително значение за бъдещите решения и действия, свързани със сигурността не само в нашия регион, но и в целия свят. Този форум е и красноречив пример за връзката на науката с практиката. Животът е доказал, че гласът на науката трябва да се чува ясно и отчетливо и че в него трябва да се вслушват политиците и държавниците”, подчерта в словото си при откриването проф. д.ик.н Стати Статев.

Наред с това той лансира идеята в УНСС да се създаде многонационален център, който да работи по въпросите на интелигентната отбрана, да разработва теоретични концепции, свързани с проблема.

Конференцията протече при изключително висок обществен интерес, като в нейната работа взеха участие повече от 200 души, в т.ч. представители на науката, индустрията, неправителствения сектор, студенти и журналисти от България и чужбина.

В рамките на двата пленарни дни бяха изнесени 25 доклада, които засегнаха различни аспекти, свързани с практическата реализация на идеята за интелигентната отбрана.

Сред докладчиците бяха полковник д-р Холгер Бале – член на екипа на НАТО за отбранително планиране и интелигентна отбрана; о.р. ген.-майор Джордж Д’Оландер – генерален мениджър на Агенция NC3, НАТО; доц. д-р Димитър Димитров – ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност” на УНСС и секретар на Организационния комитет по провеждане на конференцията, д-р Георги Пенчев – катедра „Национална и регионална сигурност” на УНСС; г-н Филип Агатонос – дирекция „Политика за сигурност”, Федерално министерство за европейски и международни отношения, Австрия; д-р Греам Херд – Женевски център за политика за сигурност; проф. Жанета Озолина – Латвийски университет, Рига; доц. д-р Валентин Радев – зам.-министър на отбраната; д-р Светослав Спасов – съветник на министър-председателя по въпросите на отбраната и секретар на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и мобилизационната готовност на страната; о.р. ген.-майор Франс Пикавет – представител на IBM; д-р Матю Родис – професор по национална сигурност, Европейски институт за изследване на сигурността „Джордж Маршал”; чл.-кор. проф. д.т.н. Стефан Воденичаров – директор на Института по металознание, съоръжение и технологии с Център по хидроаеродинамика „Акад. Ангел Балевски“, БАН; доц. д-р Тодор Тагарев и доц. д-р Венелин Георгиев – Институт за информационни и комуникационни технологии, БАН; ген. Румен Миланов – съветник на министър-председателя по въпросите на сигурността; кап. І ранг д-р Янцислав Янакиев и полк. доц. д-р Захарин Марков – Институт за перспективни изследвания в отбраната; Арнолд Дипиу – Вирджински университет; подполк. д-р Калин Кънев – ВМА, София;  г-н Виорел Маноле – изпълнителен директор на PATROMIL, Румъния; проф. д.т.н. Славчо Раковски – Институт по катализа, БАН и др.

След представянето на докладите и последвалите задълбочени и ползотворни дискусии в заключителния етап на конференцията участниците в нея се обединиха около няколко основни идеи, обобщени от ръководителя на катедра „Национална и регионална сигурност” доц. д-р Димитър Димитров, а именно:

Ø  Концепцията за интелигентна отбрана не може да бъде осъществена от една държава или само някои от държавите-членки на Алианса. Тя е предизвикателство, пред което са изправени всички негови членове. Ето защо се налага да се насърчават и развиват интеграцията и връзките между тях, а там където е възможно и целесъобразно на връзките със страните-партньори;

Ø  Трябва да бъдат преодолени някои препятствия пред реализирането на  концепцията. Сред тях е промяната в националните разбирания, че съвместното гарантиране на сигурността може да има по-икономична алтернатива;

Ø  На преден план остават предизвикателства, имащи отношение към прилаганите различни политически подходи и съвместимостта на нормативната база, регламентираща оценката на ефективността и бъдещата реализация на проектите. Не по-малко сериозен е и финансовият аспект;

Ø  Необходимо е всяка държава да определи направленията, по които би могла да бъде водеща в реализирането на концепцията и по които може да участва;

Ø  Сериозен остава въпроса за прилагане на концепцията за интелигентна отбрана в рамките на ЕС и др.

Участниците приеха, че конференцията е била изключително ползотворна. Постигайки своята цел тя е добра основа за продължаване на дискусиите в навечерието и по време на срещата на върха на Алианса в Чикаго.

Галерия